Център за развитие на медиите направи мониторинг по темата, който обхваща периода юли 2021 г. – януари 2022 г. Общото впечатление е, че покритието на Директивата е умерено и се състои от шест основни сегмента:

1. Специализирано покритие – основно на страниците на адвокатски кантори – 6

2. Уеб страници на НПО – 5

3. Отворени правителствени портали – 4

4. Общи и специализирани медии – 7

5. Бизнес медии – 4

6. Фирмени сайтове – 1

7. Негативно отразяване – 1

За анализирания период са регистрирани 28 публикации.

ДЕТАЙЛЕН АНАЛИЗ

1. Уеб страници на специализирани адвокатски кантори

Това е най-големият сегмент от публикации относно Директивата. Повечето от статиите са общ преглед, даващ информация за самата Директива.

Общото впечатление от тези статии е, че основната цел на публикациите е да привлекат потенциални клиенти, които се нуждаят или ще имат нужда от специализирана юридическа помощ/съвет в областта. Повечето публикации завършват с покана за връзка със съответната адвокатска кантора при нужда или при повече въпроси.

Някои от статиите са на английски и най-вероятно са насочени към англоговорящи клиенти в/или извън България.

Ето и няколко примера:

https://ivlawfirm.com/en/how-european-law-protects-whistleblowers/

https://georg-tod.com/wp-content/uploads/2021/07/%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0-19372019%D0%B3.-%D0%A1%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F-01.07.2021.pdf

https://www.penkov-markov.eu/en/news/news-in-the-legislation/809/new-european-legal-framework-on-the-protection-of-whistleblowers-who-report-breaches-of-the-union-law

https://www.kambourov.biz/en/publications/the-eu-whistleblower-directive

https://www.sths-law.com/en/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D- 0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BA%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0/

2. Уеб страници на НПО

Статиите в уеб страниците на НПО са в три основни направления, които са изброени по-долу.  Въпреки това тяхната обща цел е да повишат по различни начини информираността за Директивата и липсата на адекватно законодателство в България.

А. Анализи на Директивата

Анализите са предимно правни. Целта е да се повиши осведомеността за Директивата сред специализираната бизнес и юридическа аудитория.

http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/BIPI_LEGAL_ANALYSIS_DIRECTIVE1937.pdf

https://www.bia-bg.com/news/view/29272/ – Union of the Bulgarian Business

Б. Други НПО-та като българския клон на Transparency International публикуваха свои проекти на закони. Transparency International България е и един от участниците в Работната група под егидата на Министерството на правосъдието, която трябваше да изработи закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.

https://transparency.bg/wp-content/uploads/2021/11/Draft_Law_Whisleblowing_TI-Bulgaria.pdf

В. Други неправителствени организации като Център за изследване на демокрацията публикуват статии, отразяващи събития, свързани с подаването на сигнали за нередности като Годишната среща на Southeast Europe Coalition on Whistleblower Protection, проведена на 19 ноември 2021 г. в Сараево.

https://csd.bg/blog/blogpost/2021/12/09/bulgaria-could-restart-its-anticorruption-drive-by-ensuring-better-whistleblower-protection/

3. Отворени правителствени портали

Отворените правителствени портали покриват частично работния период на изготвяне на законодателството, в т.ч. публикуване на някои от свързаните документи – например становища в рамките на работната група. Това помага най-вече на специализираната аудитория и експертите да видят ролите, които всички заинтересовани страни играят в законодателния процес.

Министерство на икономиката – https://www.mi.government.bg/bg/discussion-news/proekt-na-zakon-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-zakona-za-zashtita-na-potrebitelite-4104-m268-a0-1.html

Парламент –  https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/2577/reports/12479

Портал за обществени консултации – https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6354

https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6268

4. Национални медии

За съжаление впечатлението е, че Директивата все още е по-малко известна сред широката аудитория поради относително ниско медийно отразяване – както в националните, така и в специализираните медии.

Публикации, насочени изключително към Директивата:

https://www.24chasa.bg/novini/article/10285085

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31611135.html

Публикации, в които се споменава само Директивата:

https://btvnovinite.bg/bulgariawantsyou/novini/hr-specialist-ima-zasileno-tarsene-na-personal-ot-chuzhbina-i-ochakvane-za-4-dnevna-rabotna-sedmica.html

По-ранни публикации:

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2020/01/27/4020898_novite_pravila_na_es_za_zashtita_na_licata_koito/

https://offnews.bg/medii/zashtiteni-kanali-priemat-signali-za-koruptcia-ot-grazhdani-744278.html

https://news.bg/society/pod-polovinata-ot-balgarite-shte-signalizirat-pri-koruptsiya-na-rabotnoto-si-myasto.html

5. Бизнес и други специализирани медии:

https://www.economy.bg/featured/view/48042/Podgotveni-li-sa-kompaniite-v-Bylgariya-za-Whistleblower-direktivata-na-ES

https://www.pariteni.bg/novini/rabota/izticha-srokyt-firmite-da-naznachat-sluzhitel-po-zhalbi-241007

https://economix.bg/whistleblower-aml-zmip

6. Фирмени сайтове:

Има много малко публикации в сайтовете на компаниите, които според Директивата трябва да назначават служител, отговорен за сигналите на подателите на сигнали.

https://www.ey.com/bg_bg/forensic-integrity-services/what-does-business-need-to-know-before-the-provisions-of-directive

7. Негативни публикации

Регистрирани са и публикации, които говорят с негативен тон за Директивата, като например:

https://bogari.bg/donosnichetsvoto-se-legalizira-postepenno/