В периода 1-30 юни 2021 г. се проведе независимо анонимно представително проучване на обществената информираност за подаване на сигнали за нередности и корупция в България, в което взеха участие 956 реципиенти, разпределени във възрастовите групи: 18-22 (навършени), 23-35 (навършени), 36-65 (навършени) и 65+ г., населяващи села, малки градове, областни центрове и столицата.

Към получателите бяха зададени 13 въпроса с няколко възможни опции и коментар.

В анкетното проучване са участвали: 52% жени и 48% мъже, като 70,6% са от 36 до 65 г., 23,5% от участвалите – от 23 до 35 г., и 3,9% – до 22 г.

92% от тях са заявили статус на висше образование или учащи (студенти). 64,7% са посочили, че имат местожителство в столицата или областен град.

На въпроса: „Познато ли Ви е понятието: „Лица, подаващи сигнали за нередности“ (whistleblowers)?“, 78,4% отговорят недвусмислено, че са запознати, но едва 23,5% признават, че са подавали сигнали за нередности или корупция нееднократно, 15,7% веднъж, а останалите 60,8% не са се възползвали от тази възможност.

Повече от половината от анкетираните посочват, че биха прибегнали до подаване на сигнал, ако са лично засегнати или техен близък, като 33% предпочитат да направят това по електронен път, а 15,2% чрез публикация в социалните мрежи, 12,1% чрез защитен анонимен канал и също 12,1% – по телефон.

22,2% биха подали сигнал за нарушения при условие, че анонимността им е гарантирана, 22,4% – ако това стана бързо и лесно, а 22,14% заявяват, че това е въпрос на граждански дълг.

66,7% от запитаните, посочват, че не са запознати с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. и че не са информирани относно задълженията на България да приложи на национално ниво Директивата и в какви срокове трябва да се случи това.

74,5% споделят, че не вярват, че България изпълнява Директивата и че не се чувстват защитени, ако подадат сигнал за корупция или нередности на работното място или в държавната администрация.

Анкетираните подреждат като сфери на нередности на първо място държавна администрация на централизирано ниво, здравните и социални грижи, МВР, училища на общинско ниво и деклариране от работодател на по-ниски осигуровки от реалното трудово възнаграждение.

Едва 5,9% вярват, че подаването на сигнал ще промени нещо, 39,2% са убедени, че електронното управление и контрол ще намалят риска от корупция, а 51% изтъкват необходимостта от по-високо ниво на дигитална грамотност.

Проучването, финансирано от Фондация „Център за развитие на медиите“, и е проведено по метода на директно анкетиране.